Аз - природно явление - стих: от sweet

5 мая 2006 г., 20:08

Поэзия

778 0 3

Аз - природно явление

Остров и красиво цвете, обградени от вода –

аз и любовта безумна, наоколо - отново самота.

Жарко слънце с погубващи лъчи –

изгубена надежда и две разплакани очи.

Огромен камък, а над него пожълтяла тревата се нарежда –

гроб студен и потъпкана една надежда.

Сладкопойна птичка с тъжна песен предвещава –

последен вик безнадеждно във въздуха се извисява.

Дълбока нощ слънцето покрива –

от жестока смърт едно сърце изстива.

Пороен дъжд със земята пак се слива –

фатална истина наяве се разкрива.

Безброй звезди покрили са небето –

една едничка вяра, стаила се в сърцето.

Вятърът разярено в полята вее –

наранена в мен душата пее.

Природата красива, тъй прилича

на душата моя, която сляпо все обича.

dolly (Доли)

2006-05-06T01:30:27+03:00

Присъединявам се.
Романтик (Христо Костов)

2006-05-06T01:28:37+03:00

Е, това е супер!!!
knqza (Даниел Стоянов)

2006-05-05T21:31:07+03:00

Хареса ми идеята ти.Красиво написано.