Аз - природно явление
Аз - природно явление
Остров и красиво цвете, обградени от вода –
аз и любовта безумна, наоколо - отново самота.
Жарко слънце с погубващи лъчи –
изгубена надежда и две разплакани очи.
Огромен камък, а над него пожълтяла тревата се нарежда –
гроб студен и потъпкана една надежда.
Сладкопойна птичка с тъжна песен предвещава –
последен вик безнадеждно във въздуха се извисява.
Дълбока нощ слънцето покрива –
от жестока смърт едно сърце изстива.
Пороен дъжд със земята пак се слива –
фатална истина наяве се разкрива.
Безброй звезди покрили са небето –
една едничка вяра, стаила се в сърцето.
Вятърът разярено в полята вее –
наранена в мен душата пее.
Природата красива, тъй прилича
на душата моя, която сляпо все обича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Амбова Все права защищены
