Аз - природно явление
Аз - природно явление
Остров и красиво цвете, обградени от вода –
аз и любовта безумна, наоколо - отново самота.
Жарко слънце с погубващи лъчи –
изгубена надежда и две разплакани очи.
Огромен камък, а над него пожълтяла тревата се нарежда –
гроб студен и потъпкана една надежда.
Сладкопойна птичка с тъжна песен предвещава –
последен вик безнадеждно във въздуха се извисява.
Дълбока нощ слънцето покрива –
от жестока смърт едно сърце изстива.
Пороен дъжд със земята пак се слива –
фатална истина наяве се разкрива.
Безброй звезди покрили са небето –
една едничка вяра, стаила се в сърцето.
Вятърът разярено в полята вее –
наранена в мен душата пее.
Природата красива, тъй прилича
на душата моя, която сляпо все обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
