Аз просто те обичам, обичах
да бъда само твой се заричах!
Тези ли думи не почувства, не разбра,
дълго и самотно ти сама заживя.
Обичам те,излизаше от моята душа,
а бяха заедно нашите тела и сърца!
Една моя любов искрена, желана,
ти взе я,употреби и и вече я няма!
Нашият път вървяхме преди заедно,
раздяла на кръстопътя ,не сме едно!
Сега сме свободни, разделени, съдба,
но сме сами, събира ни само спомена.
Аз просто те обичам и това е,истина
и годините се нижат бавно в самота.
Остават само хубавите спомени от някога,
за любовта, страстта и твоята целувка!
© Валентин Миленов Todos los derechos reservados