12 may 2006, 1:09

Аз просто вървях...

  Poesía
1.4K 0 4
АЗ ПРОСТО ВЪРВЯХ...

Някаде
на ъгъла
между Сан Клементе и Сан Хуан
окъпано
във водовъртежа на
вятъра и слънчевите лъчи
идва лятото с издути крила
и се спира там за миг
В ляво
където се намира катедралата
в калейдоскопът на цветовете
играят отражения
но в тях пада
обедната сянка
Между пръстите е много
по - лесно да видиш
тъмнината и
която блести срещу слънцето
и уринира в сенки
от отегчения препуциум на
забвението
Веднъж жълто веднъж
златно кафяво
като захарта
времето е като лъжица
звъняща в китайският порцелан
Тя тактува своя ритъм
във безкрайността
Само вятъра се опитва
да измете прахта
дошла из под нозете на
Дон Толедо де ла Мария

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарко Дони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво мислиш за това:

    Настоящето е непрестанно
    Приотварят се вратцата на годината
    скача денят
    ахат
    Падналата птица
    между улиците на Монталамбер и Бак
    е едно момиче
    задържано
    над пропаст от погледи
    Ако водата е огън
    пламък
    В центъра на кръглия час
    изпъната
    тъмнокафява кобилка
    Сноп от искри
    едно реално момиче
    между къщите и призрачните хора
    Присъствие струя от очевидности
    видях през нереалните си действия
    хванах я за ръката
    заедно прекосихме
    четирите пространства трите времена
    блуждаещи поселища от отражения
    и се завърнахме към деня на началото
  • Благодаря! Ако са от този тип - гаранция няма да ми допаднат. Твърде много "бози" има в различните стилове и няма да ми стигне живота, дори само да ги изчета. Този сайт ми предоставя достатъчно за четене и дори в него не мога да следя всичко, а ти ми предлагаш да се лутам в "джунглата", в която сам си се заблудил. Този етап съм го преминал на 14 години и няма смисъл да търся "пътеки" в "ливадите", които вече съм пребродил. Аз си имам любима "магистрала" и "препускам" с бясна скорост по нея, понеже вече съм дърт да вървя пеш. Но тебе щом те влече, издигай "пешеходния почин" до висините на изкуството да бъдеш турист!)))
  • Не ме влече прозата. Явно имаш много тясна визия върху стиловете в поезията. Вече има интернет, вземи попрочети нещо различно.
  • Не съм съгласен с двойката - 4 от мен с минус. Забележка: ако те влече повече прозата, по добре хвърли усилията си натам.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...