Аз просто вървях...
Някаде
на ъгъла
между Сан Клементе и Сан Хуан
окъпано
във водовъртежа на
вятъра и слънчевите лъчи
идва лятото с издути крила
и се спира там за миг
В ляво
където се намира катедралата
в калейдоскопът на цветовете
играят отражения
но в тях пада
обедната сянка
Между пръстите е много
по - лесно да видиш
тъмнината и
която блести срещу слънцето
и уринира в сенки
от отегчения препуциум на
забвението
Веднъж жълто веднъж
златно кафяво
като захарта
времето е като лъжица
звъняща в китайският порцелан
Тя тактува своя ритъм
във безкрайността
Само вятъра се опитва
да измете прахта
дошла из под нозете на
Дон Толедо де ла Мария
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарко Дони Всички права запазени