12.05.2006 г., 1:09

Аз просто вървях...

1.4K 0 4
АЗ ПРОСТО ВЪРВЯХ...

Някаде
на ъгъла
между Сан Клементе и Сан Хуан
окъпано
във водовъртежа на
вятъра и слънчевите лъчи
идва лятото с издути крила
и се спира там за миг
В ляво
където се намира катедралата
в калейдоскопът на цветовете
играят отражения
но в тях пада
обедната сянка
Между пръстите е много
по - лесно да видиш
тъмнината и
която блести срещу слънцето
и уринира в сенки
от отегчения препуциум на
забвението
Веднъж жълто веднъж
златно кафяво
като захарта
времето е като лъжица
звъняща в китайският порцелан
Тя тактува своя ритъм
във безкрайността
Само вятъра се опитва
да измете прахта
дошла из под нозете на
Дон Толедо де ла Мария

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарко Дони Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Какво мислиш за това:

    Настоящето е непрестанно
    Приотварят се вратцата на годината
    скача денят
    ахат
    Падналата птица
    между улиците на Монталамбер и Бак
    е едно момиче
    задържано
    над пропаст от погледи
    Ако водата е огън
    пламък
    В центъра на кръглия час
    изпъната
    тъмнокафява кобилка
    Сноп от искри
    едно реално момиче
    между къщите и призрачните хора
    Присъствие струя от очевидности
    видях през нереалните си действия
    хванах я за ръката
    заедно прекосихме
    четирите пространства трите времена
    блуждаещи поселища от отражения
    и се завърнахме към деня на началото
  • Благодаря! Ако са от този тип - гаранция няма да ми допаднат. Твърде много "бози" има в различните стилове и няма да ми стигне живота, дори само да ги изчета. Този сайт ми предоставя достатъчно за четене и дори в него не мога да следя всичко, а ти ми предлагаш да се лутам в "джунглата", в която сам си се заблудил. Този етап съм го преминал на 14 години и няма смисъл да търся "пътеки" в "ливадите", които вече съм пребродил. Аз си имам любима "магистрала" и "препускам" с бясна скорост по нея, понеже вече съм дърт да вървя пеш. Но тебе щом те влече, издигай "пешеходния почин" до висините на изкуството да бъдеш турист!)))
  • Не ме влече прозата. Явно имаш много тясна визия върху стиловете в поезията. Вече има интернет, вземи попрочети нещо различно.
  • Не съм съгласен с двойката - 4 от мен с минус. Забележка: ако те влече повече прозата, по добре хвърли усилията си натам.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...