9 jun 2013, 17:36

Аз пък няма да порасна!

  Poesía
857 0 0

Все още си спомням лятото на 2005.

Не знам защо го помня, безпричинно.

Играх навън с други като мен хлапета.

Всичко беше чисто, смешно и невинно.

 

Стояхме до късно през нощта на тротоара.

Не виждах, че всяка нощ е тъй прекрасна.

Всички хващахме солета, вместо цигара.

Беше грешка, че исках бързо да порасна...

 

Нямаше кой да ни каже: "Вие грешите!".

Всеки от нас към бъдещето бе привързан.

Преди да заспя често ми шепнеха звездите,

но не слушах като казваха ми да не бързам...

 

Тогава съм постъпвала толкова егоистично...

Обещавам, ще се радвам на своята младост.

Но всичко сега е вече толкова различно...

Има и тъга, а не като преди - само радост...

 

Доста наивно като малка разсъждавах.

Обич пък изобщо не знаех какво е тогава.

Единствено думата "харесване" познавах.

Но уверявам те, пораснах, вече не съм такава.

 

Детето някъде из улиците се загуби...

Започнах в реалния живот да участвам.

В тишината вече мислите ми са други...

Аз пък не искам и НЯМА да пораствам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...