Аз решавам

28 oct 2022, 11:59

Poesía

504 0 1

Край мен минават ветрове

във опит да ги задържа…

Денят се ражда и умира

дълбоко в моята душа.

Приятелството – шум навярно,

не е завинаги и то.

Понякога си е напразно

да мисля, че е за добро.

Във себе си аз нося всичко –

любов и радост, и тъга,

достатъчно е много малко

да ги отключа за света.

Но никога не ще приема

съвети да се променя.

Каква да бъда, аз решавам,

и как във бъдеще да продължа.

Мария Мустакерска

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Jackie151 (Антоанета Иванова)

2022-10-28T14:43:57+03:00

Животът ни променя, Мария. Не винаги както ние поискаме, а както обстоятелствата го изискват.