Аз решавам

28 окт. 2022 г., 11:59

Поэзия

505 0 1

Край мен минават ветрове

във опит да ги задържа…

Денят се ражда и умира

дълбоко в моята душа.

Приятелството – шум навярно,

не е завинаги и то.

Понякога си е напразно

да мисля, че е за добро.

Във себе си аз нося всичко –

любов и радост, и тъга,

достатъчно е много малко

да ги отключа за света.

Но никога не ще приема

съвети да се променя.

Каква да бъда, аз решавам,

и как във бъдеще да продължа.

Мария Мустакерска