28 окт. 2022 г., 11:59

Аз решавам

951 0 1

      

    Аз решавам

 

Край мен минават ветрове

във опит да ги задържа…

Денят се ражда и умира

дълбоко в моята душа.

 

Приятелството – шум навярно,

не е завинаги и то.

Понякога си е напразно

да мисля, че е за добро.

 

Във себе си аз нося всичко –

любов и радост, и тъга,

достатъчно е много малко

да ги отключа за света.

 

Но никога не ще приема

съвети да се променя.

Каква да бъда, аз решавам,

и как във бъдеще да продължа.

 

              Мария Мустакерска

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Животът ни променя, Мария. Не винаги както ние поискаме, а както обстоятелствата го изискват.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...