Oct 28, 2022, 11:59 AM

Аз решавам

  Poetry
946 0 1

      

    Аз решавам

 

Край мен минават ветрове

във опит да ги задържа…

Денят се ражда и умира

дълбоко в моята душа.

 

Приятелството – шум навярно,

не е завинаги и то.

Понякога си е напразно

да мисля, че е за добро.

 

Във себе си аз нося всичко –

любов и радост, и тъга,

достатъчно е много малко

да ги отключа за света.

 

Но никога не ще приема

съвети да се променя.

Каква да бъда, аз решавам,

и как във бъдеще да продължа.

 

              Мария Мустакерска

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

  • Животът ни променя, Мария. Не винаги както ние поискаме, а както обстоятелствата го изискват.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...