Oct 28, 2022, 11:59 AM

Аз решавам

  Poetry
947 0 1

      

    Аз решавам

 

Край мен минават ветрове

във опит да ги задържа…

Денят се ражда и умира

дълбоко в моята душа.

 

Приятелството – шум навярно,

не е завинаги и то.

Понякога си е напразно

да мисля, че е за добро.

 

Във себе си аз нося всичко –

любов и радост, и тъга,

достатъчно е много малко

да ги отключа за света.

 

Но никога не ще приема

съвети да се променя.

Каква да бъда, аз решавам,

и как във бъдеще да продължа.

 

              Мария Мустакерска

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

  • Животът ни променя, Мария. Не винаги както ние поискаме, а както обстоятелствата го изискват.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...