Аз се лутам в мъгли и горят ме огнъове
Аз се лутам в мъгли и горят ме огньове,
изгарят ми тялото цяло, не стихва тръпката,
попива до костите и ги смила на прах, отколе,
откакто докосна в тишината среднощна,
прималяла душата ми в бяло.
Аз те търся с очи и се мятам отчаяно,
за миг разделени щом сме били,
а страстта закипяла, като магия трепти
и те обгръща нежно щом се завърнеш
и пак небосводът от радост блести.
И се връщам назад в годините млади,
като вихър отлетели са безименни дни,
ограбени от болки, проблеми и радости,
но още в тихите нощи от обич погалени,
въздишки отронват нашите души.
Обладана от блянове, сладостта незабравила,
подвластна още на стихнали страсти,
погалвам косите отдавна прошарени,
гърдите пропукват от сърдечните спазми
но душата зове ме – люби го, люби...
Все още с трепет пред вратата заставам,
когато звънецът нетърпеливо звъни
и виждам в очите ти младежкия пламък,
ръцете си жадно към тебе протягам
и знам, че от обич нощта ще гори...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миночка Митева Todos los derechos reservados
