Аз се лутам в мъгли и горят ме огньове,
изгарят ми тялото цяло, не стихва тръпката,
попива до костите и ги смила на прах, отколе,
откакто докосна в тишината среднощна,
прималяла душата ми в бяло.
Аз те търся с очи и се мятам отчаяно,
за миг разделени щом сме били,
а страстта закипяла, като магия трепти
и те обгръща нежно щом се завърнеш
и пак небосводът от радост блести.
И се връщам назад в годините млади,
като вихър отлетели са безименни дни, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.