M1234567891
416 el resultado
Тъмни облаци галопираха по небето, сякаш табун от необяздани коне. Ставаше все по тъмно и имах усещането, че всеки момент ще завали. Отдавна не се бях прибирала в града и докато пътувах, ме връхлитаха разни спомени, като пчелен кошер жужаха в главата ми. Автобусът превземаше бавно завоите на лъкатуш ...
  361  22 
Синьо небе, слънце и сняг.
Сиви дървета, вий, спите ли?
Скрил се е вятърът – веселяк,
в преспите си ослепителни.
Няма пътеки, няма ни път, ...
  143  19 
Отприщи душата свойте вопли,
в раздиплената бледа ранина.
Денят въздиша с улиците топли,
в отронена, безплътна синева.
С надеждата ми стихнала в очите, ...
  189  12  25 
На запад хоризонтът е прегърбен,
в усилие да задържи деня.
А мислите ми, кладенец бездънен,
връхлитат ме безспирно във съня.
Приканва ме отново път безлунен, ...
  249  12  30 
Безбройно ме раняват в късен час
стаени думи, дълго зъби стисках.
В албуми стари, вперена в захлас
напуканите снимки ме притискат.
Тоз спомен! Виж сърцето как боли, ...
  258  12  25 
Видях самотник сред ята бъбриви
притихнал кротко в сянката сребриста.
Печален поглед, по косите сиви,
отронват се дъждовните мъниста.
Добър и нажален каскета смачкал, ...
  188  19 
Денят със неведоми нишки
гоблен шарен бавно тъче.
Изприда с горещи въздишки,
огнище за мойто сърце.
Дали от забрава възкръсна, ...
  210  14 
Разпръсна се над мене тишината,
а вятърът бленува в своя сън.
Изплъзва се въздишка от душата
и устремена стрелва се навън.
Ала навън е утро мълчаливо, ...
  178  23 
Нощта премигна, като звездна фея,
излязла бавно от вълшебен сън.
И ме подкани в празнична алея
да диря времето омайващо навън.
Душата ми въздъхна и притихна, ...
  184  12  24 
Денят ми пясък с алабастров цвят,
по плажа на морето е разсипан.
И покълва там, самотен моя свят,
небето пак от слънце е обсипано.
Късче от душата си оставила, ...
  238  21 
Приятелю, скрих се в онази мъгла,
която притисна града мълчаливо.
Забравих коя съм, потънах в нощта,
аз грешница тъжна, смутена, свенлива.
Изгубих усещането си за вина, ...
  231  20 
Никой не знае, че в нощите страдам,
само ти си, душа, мой приятел и брат.
Ти усещаш сълзите - по лицето ми падат,
и си винаги с мене, щом всички заспят.
Само ти чуваш стъпките леки на вятъра, ...
  184  17 
Семейството на Мария и това лято решиха, да отидат на ранчото, което се намираше на няколко километра извън града, в близост да млада борова горичка. Пристигнаха след обед. Разтовариха малко багаж. Обикновено носеха храна и дрехи за няколко дни. Запалиха камината и в стаята се разнесе аромат на боро ...
  309  21 
Навън е мрачно и вали,
а капки от сърцето ми извират.
Преваля времето, върви,
годините ми вече са унили.
Тежат от болки и мечти ...
  233  27 
Зад хоризонта слънцето се скри
и усмири лъчите си горещи.
В препускане на гаснещи звезди,
като разплакани църковни свещи.
И в миг небето с гръм ще се взриви ...
  264  31 
Изпусках постоянно ранни влакове,
край мене профучаха без да спират.
Стоях сама, подобно полски макове,
за късните не пазех вече сили.
В последния вагон видях надеждите, ...
  504  12  45 
Възкачи се баба Пенка,
на трикракото столче,
и същинска манекенка,
малкото павурче* взе.
Ала нещеш ли в тъмнината, ...
  320  22 
Баба Меца бе решила,
зеленчуци вече задушила,
да сготви хубава чорбица,
храна за горските душици.
Още с първите петли, ...
  340  27 
Мислено със тебе разговарям,
а сънят ми бяга от очите.
Търся те, прозореца отварям,
в шепота възвишен на звездите.
Болката в съня виси на косъм, ...
  193  20 
Аз съм звучащата песен, която
открадна в сърцето ти всички слова,
и отеква в тревожния шепот на ятото,
спряло за отдих в отвесна скала.
В поточето бистро наднича луната, ...
  267  10  25 
Небето се спусна над родната къща,
открехнат остана прозореца стар,
от счупена стомна се спомен завръща,
посипал във пръски дувара възстар.
На баба силуетът пристъпва на пръсти, ...
  255  12  22 
Пак нощ е, не мигат звездици в небето,
луната бленува и спи своя сън.
Издебна я мракът, крадецът, и ето
се спусна под старата стряха отвън.
Като малки светулки прозорци проблясват, ...
  335  11  38 
Някой глухо почука, помоли да влезе,
леко дръпнах резето, сърцето се сви,
прималя ми и слънцето сякаш залезе,
в необятните тъжни и влажни очи.
Кой си ти? - го попитах, а сърцето ми плачеше, ...
  344  28 
Колко е хубаво да бъдеш жена,
вечно усмихната на ръба на вълната,
да се държиш изправена в слабостта,
да гледаш в очите с усмивка децата.
Усмивката понякога става неестествена, ...
  248  12 
Виждам сребърните струни на нощта,
как разкъсват на части тишината,
а денят от слънцето лъчи събра
и ми посочи път към свободата.
Тя душата ми напълни със утеха, ...
  399  31 
Изгубва се слънцето в хребета тъмен,
гореща пулсира във мене следа,
беляза душата по пътя й стръмен,
огрян боязливо от бледа луна.
Докрай уморени нозете ми спират, ...
  345  10  29 
Повиках те с гласа на морска чайка,
погалих те с южняка на нощта,
по летен бриз от старата скамейка,
изпратих ти от мойта самота.
Развълнувано морето се протегна, ...
  267  17 
Вечерта притвори мъгляви очи
и увисна на залез запален,
по устните ми сочна влага изби,
щом цветна, есента ще ме гали.
Щом се спуснат в очите дъждове ...
  223  22 
В прозореца надничаше гората
с прокапал между клоните прашец,
отрано беше позлатил листата,
подухвани от вятъра - беглец.
И както устни -прекипяло вино, ...
  270  18 
Тихо броди сред звездите
крайчецът на моя сън
и се спуска по вълните
на мислите ми, спрели вън.
Как внезапно стана светло, ...
  243  17 
Бавно се спусна над мен тишина
и лепкава, мъглата ме погълна,
потърсих път по който да вървя,
преди мечтите ми да възкръснат.
Музика нежна ми напомни за лято, ...
  198  15 
Зад хребета е татковата къща смълчана,
там където първи облакът се мръщи,
светкавица мощна тишината натрошава
и ехтят шубраците и борове могъщи.
По пътеката бавно слизам и е мрачно, ...
  176  16 
Не се съмнявай в мен, душице,
във мойта вярност и любов,
чувам шепота свиреп на дните,
на живота в тъмния му джоб.
До днес със тебе в прашен път ...
  353  24 
Колко е трудно да бъдеш щастлив,
когато животът е вече измама,
по пътя му - грапав, болезнен, трънлив,
не можеш да сториш ни стъпка голяма.
Догонваш внезапно летящия ръб, ...
  304  22 
Ронлив е пясъкът покрай морето,
момичето пристъпва по брега
вълшебните пети са боси – ето –
в сърцето сеща някаква тъга.
Морето засиява, тръпне плажа ...
  273  20 
Липсваш ми в самотните и дълги нощи,
когато над леглото пак се спусне мрак,
и по клепачите, тъй парещи, немощни,
сълзи се стичат, сякаш бистър ручей чак.
И пак съня ми докосваш от отвъдното, ...
  403  15 
И тази нощ сънят от мен избяга,
навярно го подгони сила зла,
от стената сянка в ложето ми ляга,
дали не съм самотна все била?
С човек, като тебе винаги добре е, ...
  209  11 
От синия лазур се спусна слънцето
и на душата ми донесе радостта,
а виното, прокапало по грънците,
приканва с вкус тръпчив на любовта.
Потрепна в мен листо от детелина, ...
  386  11  28 
Грешна е земята, грешна,
доброто загубило е свойта сила,
въздухът осквернен е до небето,
обичта човешка не е мила.
Хората търгуват със лъжата, ...
  202  15 
Хладно стана, ще вали,
млъкват птици и мухи,
виж цветята и тревата
слана ги вече ослани…
Тъй разказваше ми баба ...
  341  28 
Propuestas
: ??:??