Аз снощи пак те сънувах...
Аз снощи пак те сънувах...
(по Оксана Усова - Бойко)
Аз снощи пак те сънувах...
Дойде неочаквано близка...
Ресниците ти целувах,
очите с цвят на уиски...
Тихо докарвах до трепет.
Потъвах в твойте обятия.
Тежко коприната шепнеше
за възкръсване и разпятие.
Смеси се дъхът на жасмина
с нещо мъжко мускатово.
Дъхът ни нейде замина...
Остана само стакатото...
Будилникът ме разстреля.
Сънят - и той си замина...
Защо ли мойта постеля
ухае нежно, жасминово?!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
