25 февр. 2011 г., 11:20

Аз снощи пак те сънувах...

1.1K 0 1

Аз снощи пак те сънувах...

(по Оксана Усова - Бойко)

Аз снощи пак те сънувах...
Дойде неочаквано близка...
Ресниците ти целувах,
очите с цвят на уиски...

Тихо докарвах до трепет.
Потъвах в твойте обятия.
Тежко коприната шепнеше
за възкръсване и разпятие.

Смеси се дъхът на жасмина
с нещо мъжко мускатово.
Дъхът ни нейде замина...
Остана само стакатото...

Будилникът ме разстреля.
Сънят - и той си замина...
Защо ли мойта постеля
ухае нежно, жасминово?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...