Аз спрях да пиша, заклех се...
Аз спрях да пиша, заклех се...
Скъсани листове - разпилени по пода...
душата ми разкъсана стене.
Ръцете ми треперят от изнемога,
а аз съм мъртва вътре в мене...
Да пиша? - повече никога...
Заклех се!
Ще оцелея и без листа, за бога!
Заклех се!
Като разстроено пиано
под пръстите на пианиста
сърцето ми плаче ранено,
а сълзите ми капят по върха на листа...
Умрях, и поезията убих, и поетичното вътре в мене...
Умря и романтиката, нищо нямам веч без тебе...
След теб ще има само теб, както в доброто старо време...
Аз живея, само за да те обичам, само тебе...
© Надя Тодорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
всеки има тази моменти ... не писах две години ... а пък това
"Скъсани листове - разпилени по пода..."
ми напомни дните в които си изпонакъсах , палих и не знам си кво рисунките и не рисувам от отдавна ... не знам съвет не мога да ти дам ... и така и така се живее ... всеки творящ има тези моменти ...
сама ще ис наредиш хаоса... -
И тук ще ти кажа - Не спирай, момиче! Всичко хубаво ще дойде. Ние със Сънчо сме с тебе. Обичаме те!
-
Музата ми не е идвала отдавна... Моите стихове вече за изгубени в миналото, когато си мислех, че мога да пиша...
Благодаря ви иначе! -
Листи може и да няма, но страници - да!Усмихни се!
-
звучиш много отчаяно...
ще оцелееш...
времето лекува, казват. -
Хей,просто продължи.По пътя има много надежди.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Смешко, и аз рисувам, аз късах и горях листовете със стихове обаче...