15 nov 2008, 0:04

Аз спрях да пиша, заклех се...

1.1K 0 7

Аз спрях да пиша, заклех се...

Скъсани листове - разпилени по пода...
душата ми разкъсана стене.
Ръцете ми треперят от изнемога,
а аз съм мъртва вътре в мене...

Да пиша? - повече никога...
Заклех се!
Ще оцелея и без листа, за бога!
Заклех се!

Като разстроено пиано
под пръстите на пианиста
сърцето ми плаче ранено,
а сълзите ми капят по върха на листа...

Умрях, и поезията убих, и поетичното вътре в мене...
Умря и романтиката, нищо нямам веч без тебе...
След теб ще има само теб, както в доброто старо време...
Аз живея, само за да те обичам, само тебе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей Ди, благодаря ти и на теб и Съни
    Смешко, и аз рисувам, аз късах и горях листовете със стихове обаче...
  • всеки има тази моменти ... не писах две години ... а пък това

    "Скъсани листове - разпилени по пода..."

    ми напомни дните в които си изпонакъсах , палих и не знам си кво рисунките и не рисувам от отдавна ... не знам съвет не мога да ти дам ... и така и така се живее ... всеки творящ има тези моменти ...
    сама ще ис наредиш хаоса...
  • И тук ще ти кажа - Не спирай, момиче! Всичко хубаво ще дойде. Ние със Сънчо сме с тебе. Обичаме те!
  • Музата ми не е идвала отдавна... Моите стихове вече за изгубени в миналото, когато си мислех, че мога да пиша...
    Благодаря ви иначе!
  • Листи може и да няма, но страници - да!Усмихни се!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...