15.11.2008 г., 0:04

Аз спрях да пиша, заклех се...

1.1K 0 7

Аз спрях да пиша, заклех се...

Скъсани листове - разпилени по пода...
душата ми разкъсана стене.
Ръцете ми треперят от изнемога,
а аз съм мъртва вътре в мене...

Да пиша? - повече никога...
Заклех се!
Ще оцелея и без листа, за бога!
Заклех се!

Като разстроено пиано
под пръстите на пианиста
сърцето ми плаче ранено,
а сълзите ми капят по върха на листа...

Умрях, и поезията убих, и поетичното вътре в мене...
Умря и романтиката, нищо нямам веч без тебе...
След теб ще има само теб, както в доброто старо време...
Аз живея, само за да те обичам, само тебе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ей Ди, благодаря ти и на теб и Съни
    Смешко, и аз рисувам, аз късах и горях листовете със стихове обаче...
  • всеки има тази моменти ... не писах две години ... а пък това

    "Скъсани листове - разпилени по пода..."

    ми напомни дните в които си изпонакъсах , палих и не знам си кво рисунките и не рисувам от отдавна ... не знам съвет не мога да ти дам ... и така и така се живее ... всеки творящ има тези моменти ...
    сама ще ис наредиш хаоса...
  • И тук ще ти кажа - Не спирай, момиче! Всичко хубаво ще дойде. Ние със Сънчо сме с тебе. Обичаме те!
  • Музата ми не е идвала отдавна... Моите стихове вече за изгубени в миналото, когато си мислех, че мога да пиша...
    Благодаря ви иначе!
  • Листи може и да няма, но страници - да!Усмихни се!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...