Аз спрях да пиша, заклех се...
Скъсани листове - разпилени по пода...
душата ми разкъсана стене.
Ръцете ми треперят от изнемога,
а аз съм мъртва вътре в мене...
Да пиша? - повече никога...
Заклех се!
Ще оцелея и без листа, за бога!
Заклех се!
Като разстроено пиано
под пръстите на пианиста
сърцето ми плаче ранено,
а сълзите ми капят по върха на листа...
Умрях, и поезията убих, и поетичното вътре в мене...
Умря и романтиката, нищо нямам веч без тебе...
След теб ще има само теб, както в доброто старо време...
Аз живея, само за да те обичам, само тебе...
© Надя Тодорова Все права защищены
Смешко, и аз рисувам, аз късах и горях листовете със стихове обаче...