15 нояб. 2008 г., 00:04

Аз спрях да пиша, заклех се... 

  Поэзия » Любовная
849 0 7

Аз спрях да пиша, заклех се...

Скъсани листове - разпилени по пода...
душата ми разкъсана стене.
Ръцете ми треперят от изнемога,
а аз съм мъртва вътре в мене...

Да пиша? - повече никога...
Заклех се!
Ще оцелея и без листа, за бога!
Заклех се!

Като разстроено пиано
под пръстите на пианиста
сърцето ми плаче ранено,
а сълзите ми капят по върха на листа...

Умрях, и поезията убих, и поетичното вътре в мене...
Умря и романтиката, нищо нямам веч без тебе...
След теб ще има само теб, както в доброто старо време...
Аз живея, само за да те обичам, само тебе...

© Надя Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ей Ди, благодаря ти и на теб и Съни
    Смешко, и аз рисувам, аз късах и горях листовете със стихове обаче...
  • всеки има тази моменти ... не писах две години ... а пък това

    "Скъсани листове - разпилени по пода..."

    ми напомни дните в които си изпонакъсах , палих и не знам си кво рисунките и не рисувам от отдавна ... не знам съвет не мога да ти дам ... и така и така се живее ... всеки творящ има тези моменти ...
    сама ще ис наредиш хаоса...
  • И тук ще ти кажа - Не спирай, момиче! Всичко хубаво ще дойде. Ние със Сънчо сме с тебе. Обичаме те!
  • Музата ми не е идвала отдавна... Моите стихове вече за изгубени в миналото, когато си мислех, че мога да пиша...
    Благодаря ви иначе!
  • Листи може и да няма, но страници - да!Усмихни се!
  • звучиш много отчаяно...
    ще оцелееш...
    времето лекува, казват.
  • Хей,просто продължи.По пътя има много надежди.
Предложения
: ??:??