Аз съм смях. Свобода. Бяло платно.
Не цапай по мен с боите си тъмни.
Аз съм дрезгавината в гласа след глътката уиски,
и в аромата на пура, който те връща към спомени мили и скъпи.
Аз съм смях. Свобода. Бяло платно.
В очите му - блясък съм. В сърцето му - грях.
Аз съм поривът на вълна, който го тласка напред,
но после го присланям в прегръдка.
© Александрина Балабанова Todos los derechos reservados