Не можеш повече да ме нараниш,

аз самата се превърнах в Болка,

сега съм силна и жестока,

вървя по път – трънлив и не ме боли,

тека в река – ледена и не замръзвам,

аз съм самата Болка.

Сега имам време да се огледам,

около мен  - безчет създания невинни…

И впускам се без страх и без срам,

сърца невинни искам да ранявам,

аз съм Болка, събрах я от теб,

ти ме превърна в такава.

Сега съм най-могъща, властна,

но съм грозна,  раздрана,  кална,

ледена съм и окървавена…

Виж ме, Любов, така нима ти харесвам?!