Аз съм Болка
Не можеш повече да ме нараниш,
аз самата се превърнах в Болка,
сега съм силна и жестока,
вървя по път – трънлив и не ме боли,
тека в река – ледена и не замръзвам,
аз съм самата Болка.
Сега имам време да се огледам,
около мен - безчет създания невинни…
И впускам се без страх и без срам,
сърца невинни искам да ранявам,
аз съм Болка, събрах я от теб,
ти ме превърна в такава.
Сега съм най-могъща, властна,
но съм грозна, раздрана, кална,
ледена съм и окървавена…
Виж ме, Любов, така нима ти харесвам?!
© Ирена Дочева All rights reserved.
