Аз съм бор,
вечно зелена,
здрава ми е кората -
създавам трудности,
че да не надникнеш
с лекота...
проверявам те.
Аз съм бор
и не показвам лесно
своята остаряла,
износена от печал душа.
Аз съм дърво,
стройно, достойно,
гледащо отвисоко
недостатъците си
и не ги обичам.
Аз съм бор
обичам да зеленея,
но да чувствам в синьо.
Аз съм бор, аз съм бор...
но скърбя като плачеща върба.
Зеленея, копнея, вярвам,
но не достигам висоти,
ала прекършена падам
в низходяща градация.
Аз съм бор
и ще те пазя от светкавици.
Ще те пазя... от теб.
© Слънчоглед Todos los derechos reservados