1 nov 2016, 1:08

Аз съм бунтовник

511 2 5

 

Аз съм бунтовник

 

Аз съм бунтовник, но не знам дали е 

защото светът ме направил такава...

или просто да съм такава е вътре в мен...

може би е смесица от двете, може би...

 

Може би не целият бунт ми е от Бога даден,

може би е спомен от това, което съм живяла

и мечта за това, което искам да живея...

а може би е защото копнея за радостта на мига..

 

Но знам, че това е право, което ни е дал

Господ в мига, в който ни е създал...

в мига, в който е решил да живеем

с вяра, надежди, любов, свободни...

 

Аз съм бунтовник, защото не винаги

съм чувствала съчувствие и любов, 

въпреки че много съм била обичана...

и още е така и още повече обичам и аз...

 

Аз съм бунтовник, защото не винаги

съм познавала усещането да те чуят

и да те разберат, защото имаше момент

в който бях загубена, мъртва, безпомощна...

 

Но вече не е така. И ако преди това е

зависело от останалите. Днес не е така.

Днес всичко зависи от мен и от съдбата,

която ще следвам, вървейки със сърцето.

 

Днес всичко е във мен и всичко е отвън.

А аз просто съм си аз. Бунтовник или не.

И защото именно затова открих в себе си

човекът, който може просто да е щастлив.

 

Човекът, който може да се усмихва, да вярва.

Да мечтае, да се надява, да живее и да забрави

за злобата, предръсъдаците, миналото, игото...

Но не в ролята на човека от среща на улицата...

 

А просто съм си аз. Видях доброто в мен.

Не съм вече само роб на лошото и недостатъците.

Видях, чух и усетих в себе си човекът,

който може да пее, да танцува, да се смее до безумие.

 

И не искам да го губя вече. Затова ще крача 

по пътя си. Каквото и да се случи. Където и да е. 

Дори в друг живот. И ако това е да съм бунтовник.

Ще продължа да съм. Мечтая да чувствам само любов!

 

Независимо дали ще ме боли, дали ще умра,

но поне всичко няма да е като преди, когато...

ме бе страх да съм аз и просто да съществувам...

Днес и сега ще дишам свобода като бунтовник...!

 

Днес ще обичам и ще се раздавам като себе си!

Защото само когато човек обича, има смисъл...

И все още не знам каква съм, но знам че не съм

светица, нито дявол, нито непокорна или пък покорна...

 

...просто аз съм това, което съм...

 

 

Eдин бунтовник дава всичко, за да намери приятел и да бъде такъв...и опитва пак и пак докато не се получи, учейки се от грешките. Но и освобождавайки се лека полека от мъките, които му тежат или го връщат назад, за да може да продължи напред...  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...