Аз съм друга
Аз не мога да бъда така окована
в приглушената ивица делничен прах,
и не искам да бъда китара смълчана
с две струни, захвърлена някъде в мрак.
Аз не искам пред прагове сиви да чакам,
пред звънци, побелели от снощния мраз,
и престанах да сбирам писма потъмнели,
без любов остарели в стария шкаф.
Аз не моля за обич в тез дни обосели
и не прося съчувствие в сивия хлад,
и причини не търся сто подивели,
да отритна безверния, лудия свят.
Но аз мога да мина през сивите двери,
да направя пътека към тучния злак,
да запаля от слънцето всички фенери
и да гребна по мъничко обич за всеки от нас.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
