Аз съм изречен
Дори да не виждам
на кладенци дъното,
дори да се взирам
в окото на гарвана,
спящ на зелена трева.
И по стъпки наречени
връщам се,
дори да не чувам
смехът на вълните,
дори да не чувам
на Парките шепота,
на совалките -
за край на пътеките.
Сетивата са глухи,
но сърцето е бялото
на Агнеца.
И съм изречен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados
