Аз съм изречен
Дори да не виждам
на кладенци дъното,
дори да се взирам
в окото на гарвана,
спящ на зелена трева.
И по стъпки наречени
връщам се,
дори да не чувам
смехът на вълните,
дори да не чувам
на Парките шепота,
на совалките -
за край на пътеките.
Сетивата са глухи,
но сърцето е бялото
на Агнеца.
И съм изречен.
© Божидар Пангелов All rights reserved.
