8 sept 2010, 21:17

Аз съм жена

  Poesía » Otra
908 0 0

Днес съм тук, а утре там,

днес съм цяла, а утре разгромена!

Бавно падам във забрава,

обвита от лъжите и слова красиви...

 

Даже да съм с теб, мен пак ме няма,

даже да умирам, оставам още жива.

Когато плача и проклинам,

вътрешно ликувам, защото пак съм толкоз силна!

 

Това съм аз – нежна и красива,

сякаш ще се счупя на парчета.

А ето ме и мен – дива и щастлива,

готова да се боря и до сетния си дъх!

 

Да, това съм аз – жена ми викат!

Мога да обичам и разлюбвам,

мога и да скачам от един на друг,

за да пазя си сърцето от разруха!

 

Нов живот дарявам, но мога да отнема.

Мога да живея и сама в морето.

Мога да те искам с всяка фибра,

мога на боклука да те хвърля и забравя бързо!

 

Да, това съм аз – жена ми викат.

Мога всичко – тайна няма,

но най-боли, любов,

когато теб те няма!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...