Днес съм тук, а утре там,

днес съм цяла, а утре разгромена!

Бавно падам във забрава,

обвита от лъжите и слова красиви...

Даже да съм с теб, мен пак ме няма,

даже да умирам, оставам още жива.

Когато плача и проклинам,

вътрешно ликувам, защото пак съм толкоз силна!

Това съм аз – нежна и красива,

сякаш ще се счупя на парчета.

А ето ме и мен – дива и щастлива,

готова да се боря и до сетния си дъх!

Да, това съм аз – жена ми викат!

Мога да обичам и разлюбвам,

мога и да скачам от един на друг,

за да пазя си сърцето от разруха!

Нов живот дарявам, но мога да отнема.

Мога да живея и сама в морето.

Мога да те искам с всяка фибра,

мога на боклука да те хвърля и забравя бързо!

Да, това съм аз – жена ми викат.

Мога всичко – тайна няма,

но най-боли, любов,

когато теб те няма!