23 nov 2019, 7:58

Аз съм камък и кръст

900 6 9

 

Не тъжи! Аз съм кратко безвремие...

Миг покой и подслон за душата.

Потърсѝ ме след дълго забвение.

Ще ти дойда пак пред вратата.

Дотогава живей с пълни сили

и греби от живота със шепи!

Аз докосна ли някой - щастлив е.

(Че съм черен го знам. Не и Петър)

Не тъжи! Ще се срещнем в смъртта.

Там ще имаме време за вечност.

Ще разкажеш за белия свят.

И дали още има човеци.

Ще съм същия - тъй младолик.

(Под пръстта ще съм здрав като корен.)

Все пък нещо от мен ще поникне.

Цвете. Бурен. Билка за болен... 

Не тъжи! Аз съм камък и кръст. 

По-добре ми прелей чаша вино... 

Да Горчи! Да разкаля пръстта. 

Да покълна поне... Да те видя... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Отново вълнуваш, Дани! Аплодисменти!
  • И друг път съм кавала, че поезията не иска самоцелни метафори и изчанчени чуждици(въпреки, че и аз ги използувам понякога от немай къде)! Трябва и чувство и талант, за да извикаш точните думи, макар и простички и обикновени! Ти го можеш!
  • Завладяваща чувственост!... Поезията ти няма как да не развълнува читателя...
  • Браво! Прераждане ! Претворение! Опиянение!
  • Много хубаво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...