Аз съм камък и кръст
Не тъжи! Аз съм кратко безвремие...
Миг покой и подслон за душата.
Потърсѝ ме след дълго забвение.
Ще ти дойда пак пред вратата.
Дотогава живей с пълни сили
и греби от живота със шепи!
Аз докосна ли някой - щастлив е.
(Че съм черен го знам. Не и Петър)
Не тъжи! Ще се срещнем в смъртта.
Там ще имаме време за вечност.
Ще разкажеш за белия свят.
И дали още има човеци.
Ще съм същия - тъй младолик.
(Под пръстта ще съм здрав като корен.)
Все пък нещо от мен ще поникне.
Цвете. Бурен. Билка за болен...
Не тъжи! Аз съм камък и кръст.
По-добре ми прелей чаша вино...
Да Горчи! Да разкаля пръстта.
Да покълна поне... Да те видя...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Отново вълнуваш, Дани! Аплодисменти!
-
И друг път съм кавала, че поезията не иска самоцелни метафори и изчанчени чуждици(въпреки, че и аз ги използувам понякога от немай къде)! Трябва и чувство и талант, за да извикаш точните думи, макар и простички и обикновени! Ти го можеш!
-
Завладяваща чувственост!... Поезията ти няма как да не развълнува читателя...
-
Браво! Прераждане ! Претворение! Опиянение!
-
Много хубаво!
-
Нямам думи!
-
Силни чувства! Силно стихотворение! Пречистващо!
-
😢 😢 😢 😢 😢 😢 😢
-
Много силна Поезия, която предизвиква респект! Не бих искала да те отъждествявам с лирическия герой, Дани, макар че най-добрата поезия се пише в критичните моменти на героя ти.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
