Аз съм камък и кръст
Не тъжи! Аз съм кратко безвремие...
Миг покой и подслон за душата.
Потърсѝ ме след дълго забвение.
Ще ти дойда пак пред вратата.
Дотогава живей с пълни сили
и греби от живота със шепи!
Аз докосна ли някой - щастлив е.
(Че съм черен го знам. Не и Петър)
Не тъжи! Ще се срещнем в смъртта.
Там ще имаме време за вечност.
Ще разкажеш за белия свят.
И дали още има човеци.
Ще съм същия - тъй младолик.
(Под пръстта ще съм здрав като корен.)
Все пък нещо от мен ще поникне.
Цвете. Бурен. Билка за болен...
Не тъжи! Аз съм камък и кръст.
По-добре ми прелей чаша вино...
Да Горчи! Да разкаля пръстта.
Да покълна поне... Да те видя...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
