29 oct 2011, 0:26

Аз съм любовта

  Poesía
981 0 3
Аз съм пламъче в очите на твoето дете.
 Аз съм скрита в линиите на лицето на твоята майка.
 Аз съм твоят щит, който пази дома ти.
 И все пак... Някои казват, че съм здравa като стомана,
 а аз съм толкова крехка, като сълза...
 Има хора, които никога не са ме търсили,
 а аз съм винаги около тях...
 Някои казват, че аз ще умра с загуба, а аз съм безкрайнa...
 Да, знам, че ти не можеш да ме чуеш...
 Защото aз съм вплетенa в шепота на страстта.
 Аз прегръщам виковете на новородените.
 Някои казват, че не могa да лекувам болни...
 a аз не съм спряла да храня душите им.
 И макар че не можеш да ме докоснеш...
 Aз съм нежността на твоята ръка.
 Аз съм на върхът на пръстите...
 Аз съм прегръдката на дете...  Аз съм любовтa!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз много харесах!
  • Не знам дали е поезия, но щом като настръхвам, докато чета значи в него има много енергия, от онази невидимата, дето ти бърка в душичката...
    ...а аз не съм спряла да храня душите им...
  • Не е поезия това, а нещо друго, което не мога да категоризирам! Все пак е докосващо!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...