29.10.2011 г., 0:26

Аз съм любовта

976 0 3
Аз съм пламъче в очите на твoето дете.
 Аз съм скрита в линиите на лицето на твоята майка.
 Аз съм твоят щит, който пази дома ти.
 И все пак... Някои казват, че съм здравa като стомана,
 а аз съм толкова крехка, като сълза...
 Има хора, които никога не са ме търсили,
 а аз съм винаги около тях...
 Някои казват, че аз ще умра с загуба, а аз съм безкрайнa...
 Да, знам, че ти не можеш да ме чуеш...
 Защото aз съм вплетенa в шепота на страстта.
 Аз прегръщам виковете на новородените.
 Някои казват, че не могa да лекувам болни...
 a аз не съм спряла да храня душите им.
 И макар че не можеш да ме докоснеш...
 Aз съм нежността на твоята ръка.
 Аз съм на върхът на пръстите...
 Аз съм прегръдката на дете...  Аз съм любовтa!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз много харесах!
  • Не знам дали е поезия, но щом като настръхвам, докато чета значи в него има много енергия, от онази невидимата, дето ти бърка в душичката...
    ...а аз не съм спряла да храня душите им...
  • Не е поезия това, а нещо друго, което не мога да категоризирам! Все пак е докосващо!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...