martines1 (Мартин Николов)
136 38
29.10.2011 г., 0:26 ч.

Аз съм любовта 

  Поезия
608 0 3
Аз съм пламъче в очите на твoето дете.
 Аз съм скрита в линиите на лицето на твоята майка.
 Аз съм твоят щит, който пази дома ти.
 И все пак... Някои казват, че съм здравa като стомана,
 а аз съм толкова крехка, като сълза...
 Има хора, които никога не са ме търсили,
 а аз съм винаги около тях...
 Някои казват, че аз ще умра с загуба, а аз съм безкрайнa...
 Да, знам, че ти не можеш да ме чуеш...
 Защото aз съм вплетенa в шепота на страстта.
 Аз прегръщам виковете на новородените.
 Някои казват, че не могa да лекувам болни...
 a аз не съм спряла да храня душите им.
 И макар че не можеш да ме докоснеш...
 Aз съм нежността на твоята ръка.
 Аз съм на върхът на пръстите...
 Аз съм прегръдката на дете...  Аз съм любовтa!

© Мартин Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И аз много харесах!
  • Не знам дали е поезия, но щом като настръхвам, докато чета значи в него има много енергия, от онази невидимата, дето ти бърка в душичката...
    ...а аз не съм спряла да храня душите им...
  • Не е поезия това, а нещо друго, което не мога да категоризирам! Все пак е докосващо!
Предложения
: ??:??