Аз съм неудачник!
О, съдба проклета!
Нито чувствам, нито пък обичам.
Скитам сляпо, търся брод,
търся мъничко любов...
Сам ли те съсипах?
О, живот проклети!
Нямам никой, даже мъничко опора,
хората ме мислят за глупак.
О, кажи какво да сторя,
за да не бъда сам отново, пак?
Покажи ми как да продължа,
вдъхни ми някаква надежда!
Самотата дълго беше моя,
да се отърва от нея няма как?!
Аз съм неудачник!
И крача плахо по асфалта.
Очите ми, забити в земята,
нямат смелост да погледнат към небето!
Но явно аз не мога да променям
чертанието на моя безалеен и чукарест път...
Аз не искам да съм неудачник!
О, съдба проклета!
© Опс Todos los derechos reservados