Аз съм просто...жена
В недокоснатост тътна.
В безпогрешност греша.
В слабостта си съм силна,
щом безгласно крещя.
Нося вятър в косите,
във очите звезди,
буен огън в гърдите
незапален пламти.
Две реки са нозете,
стъпките ми - порой,
наводнена и суха -
не намирам покой.
Щом ръцете протегна,
литвам с бели крила,
а когато ги свия
без любов ще умра.
Като нежност съм тиха.
Като обич добра.
Като буря стихийна,
аз съм просто... жена.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
