На една улица ми мина живота, на един тротоар, покрай многото коли.
Аз съм просто уличница, чула и видяла безброй съдби.
Спираха се при мен двойки с проблеми, и двойки с мечти,
спираха се нещастници - и мъже, и жени.
Но най-лоши бяха неверниците с техния нов и груб морал,
изявяваха си претенциите... а човешкото - то беше просто парцал.
Много нощи гледах небето, гледах към Господ и му крещях,
обиждах го и го обвинявах, но да гледам в хората не спрях.
Много кал ме опръска, листа с тонове ме заринаха,
но щом снежинки ме засипваха, значи все още бях там, все още и завинаги.
В една снежна вечер гологлаво дете при мен се спря,
подпря се на мене, а аз го погледнах от високо,
тихичко някаква коледна песничка ми запя и дигна в молитва ръчички високо.
... И после се събудих в Рая при Господ, там имаше други такива като мен.
Унищожени от катастрофи, премазани и изкривени от някой кретен.
Да, аз бях уличница, бях на тротоара и раздавах светлина,
една лампа улична, на която даже и ти се подпря.
© Иянира Todos los derechos reservados