18 dic 2006, 23:00

"Аз съм самотата..."

  Poesía
1.4K 0 2

Дойде в моя живот и моите мечти

Бързо, изневиделица се появи

Като ураган, дори лавина

Мина през мен и ме опустоши...

За кратко беше огън - изгори ме

Направи ме щастлива, промени ме...

Малко пламъче на надеждата запали

А

после остави го в мен да догори...

Огря душата ми, накара я да полети

И

като слана попари я, на земята я свали.

Очите ти бяха като две звезди за мен.

Като светлинки във мрачния и тъмен ден

...

Образът ти - мил, нежен - живееше във мен

Сега остана споменът - прашен и студен...

Виждам те - блед във мъглата бяла

Сякаш снимка от лента остаряла

...

Поглеждам във звездиците, даряващи ме

с топлота

А

от тях струи само ледено красива

пустота

И в далечината чувам ехото на тъмнината

-

Представя ми се: ”Аз съм самотата...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приеми го като предястие към основното меню. Самотата трае толкова, колкото и позволиш...Хареса ми стихът.
  • Изразяваш болката си Красиво...
    Поздравче и

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...