18 дек. 2006 г., 23:00

"Аз съм самотата..." 

  Поэзия
1041 0 2

Дойде в моя живот и моите мечти

Бързо, изневиделица се появи

Като ураган, дори лавина

Мина през мен и ме опустоши...

За кратко беше огън - изгори ме

Направи ме щастлива, промени ме...

Малко пламъче на надеждата запали

А

после остави го в мен да догори...

Огря душата ми, накара я да полети

И

като слана попари я, на земята я свали.

Очите ти бяха като две звезди за мен.

Като светлинки във мрачния и тъмен ден

...

Образът ти - мил, нежен - живееше във мен

Сега остана споменът - прашен и студен...

Виждам те - блед във мъглата бяла

Сякаш снимка от лента остаряла

...

Поглеждам във звездиците, даряващи ме

с топлота

А

от тях струи само ледено красива

пустота

И в далечината чувам ехото на тъмнината

-

Представя ми се: ”Аз съм самотата...

 

© Илияна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Приеми го като предястие към основното меню. Самотата трае толкова, колкото и позволиш...Хареса ми стихът.
  • Изразяваш болката си Красиво...
    Поздравче и
Предложения
: ??:??