"Аз съм самотата..."
Дойде в моя живот и моите мечти
Бързо, изневиделица се появи
Като ураган, дори лавина
Мина през мен и ме опустоши...
За кратко беше огън - изгори ме
Направи ме щастлива, промени ме...
Малко пламъче на надеждата запали
А
после остави го в мен да догори...Огря душата ми, накара я да полети
И
като слана попари я, на земята я свали.Очите ти бяха като две звезди за мен.
Като светлинки във мрачния и тъмен ден
...Образът ти - мил, нежен - живееше във мен
Сега остана споменът - прашен и студен...
Виждам те - блед във мъглата бяла
Сякаш снимка от лента остаряла
...Поглеждам във звездиците, даряващи ме
с топлотаА
от тях струи само ледено красива пустотаИ в далечината чувам ехото на тъмнината
-Представя ми се: ”Аз съм самотата...
”
© Илияна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Приеми го като предястие към основното меню. Самотата трае толкова, колкото и позволиш...Хареса ми стихът.
-
Изразяваш болката си Красиво...
Поздравче и
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
