21 jun 2015, 20:28  

Аз съм това момиче

878 0 0

Аз съм това момиче.

 

Аз съм онова момиче разсеяното, замисленото....
момичето, което се спъва и пада в най-големите локви
и винаги изпуска рейса.

Аз съм тази, тичащата в дъжда.
В дъното на чайната, сама, с книга и изстинал вече чай пред себе си.
Аз съм онази, с разчорлената коса, с кафето и кецовете,
а чантата ми тежи от книги.

Аз съм онова момиче, което сравнява момчетата с мъжа от последната книга...
и винаги остава разочарована. 

Аз съм мечтателката, читателката,
разсеяната, странната, момичето, което върви само по препълнена улица.
Аз съм тази, която пишеше поеми на последния чин в час.
Аз имам книга на нощното шкафче и капан за сънища над леглото си.
Аз не говоря на твоя език, аз съм странната, която никой не познава.
А ти стой далеч от мен и ти няма да ме разбереш.

 

 

Посветено на В. Пантелеева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Натали П. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...