21.06.2015 г., 20:28  

Аз съм това момиче

876 0 0

Аз съм това момиче.

 

Аз съм онова момиче разсеяното, замисленото....
момичето, което се спъва и пада в най-големите локви
и винаги изпуска рейса.

Аз съм тази, тичащата в дъжда.
В дъното на чайната, сама, с книга и изстинал вече чай пред себе си.
Аз съм онази, с разчорлената коса, с кафето и кецовете,
а чантата ми тежи от книги.

Аз съм онова момиче, което сравнява момчетата с мъжа от последната книга...
и винаги остава разочарована. 

Аз съм мечтателката, читателката,
разсеяната, странната, момичето, което върви само по препълнена улица.
Аз съм тази, която пишеше поеми на последния чин в час.
Аз имам книга на нощното шкафче и капан за сънища над леглото си.
Аз не говоря на твоя език, аз съм странната, която никой не познава.
А ти стой далеч от мен и ти няма да ме разбереш.

 

 

Посветено на В. Пантелеева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...