21.06.2015 г., 20:28  

Аз съм това момиче

869 0 0

Аз съм това момиче.

 

Аз съм онова момиче разсеяното, замисленото....
момичето, което се спъва и пада в най-големите локви
и винаги изпуска рейса.

Аз съм тази, тичащата в дъжда.
В дъното на чайната, сама, с книга и изстинал вече чай пред себе си.
Аз съм онази, с разчорлената коса, с кафето и кецовете,
а чантата ми тежи от книги.

Аз съм онова момиче, което сравнява момчетата с мъжа от последната книга...
и винаги остава разочарована. 

Аз съм мечтателката, читателката,
разсеяната, странната, момичето, което върви само по препълнена улица.
Аз съм тази, която пишеше поеми на последния чин в час.
Аз имам книга на нощното шкафче и капан за сънища над леглото си.
Аз не говоря на твоя език, аз съм странната, която никой не познава.
А ти стой далеч от мен и ти няма да ме разбереш.

 

 

Посветено на В. Пантелеева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали П. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...