6 mar 2012, 12:06

Аз съм тук

  Poesía » Otra
888 0 9

Потърси ме, когато небето над теб наметне се с траур,
когато звездите, печални и бледи, в тъгата изчезнат.
Потърси ме – крия слънце в своите къдри коралови
и усмивка в очите – мост над най-дълбоката бездна.

Потърси ме, когато си сам и даже не можеш да плачеш,
и сърцето аритмично отмерва всеки дъх, всеки вик.
Ще дойда, с целувка ще изтрия от лицето ти здрача,
топли сълзи ще пия. Цяла вечност се сбира във миг.

Потърси ме, когато всяка дума красива гръб ти обърне!
Аз съм толкова близо, сънят ми над твоите нощи кръжи,
и съм истинска, като болката, която днес те прегърна...

Аз съм тук. И мълчим, и мълчим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...