Потърси ме, когато небето над теб наметне се с траур,
когато звездите, печални и бледи, в тъгата изчезнат.
Потърси ме – крия слънце в своите къдри коралови
и усмивка в очите – мост над най-дълбоката бездна.
Потърси ме, когато си сам и даже не можеш да плачеш,
и сърцето аритмично отмерва всеки дъх, всеки вик.
Ще дойда, с целувка ще изтрия от лицето ти здрача,
топли сълзи ще пия. Цяла вечност се сбира във миг.
Потърси ме, когато всяка дума красива гръб ти обърне!
Аз съм толкова близо, сънят ми над твоите нощи кръжи,
и съм истинска, като болката, която днес те прегърна...
Аз съм тук. И мълчим, и мълчим...