Аз със шута придворен на бас съм се хванала
Не залоствай вратата на своята приказка
аз дискретно през нея ще мина.
Знам, фалшиви отдавна са всичките принцове
и не искам да бъда царкиня.
Знам, че главната роля, по наследство се пада
и че принца го женят по сметка.
Чрез лъжи и интриги царство се управлява
и превръща се нищото в нещо.
Аз по тъмните ъгли спотаила душата си
ще броя провалените рундове.
Като врачка прокобница ще гадая ръката ти
с риск глава и снага да изгубя.
И захапе ли огънят всички царски потайности
то, небето в червено ще светне.
Аз със шута придворен на бас съм се хванала,
че сърцето ти късче от лед е.
Щом реки протекат значи ще съм спечелила
свободата да бъда откупена.
А безводие значи, че на шута съм пленница.
То било е от камък. И съм баса изгубила.
И ще тръгна пеша редом с шута по друмите
да възпявам човешките грешки.
Да забравиш за мен няма да ти е трудно,
сърце от камък цар превръща в пешка.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дочка Василева Todos los derechos reservados
