11 ago 2007, 15:10

Аз те чакам

  Poesía
984 0 7
Блъска по вратата
скитник вятър,
дъждът да удря по стъклата
не престава.
Свещта догаря,
огънят в камината загасва -
в стаята все по-тъмно става.
И тази вечер
няма да се върнеш.
Не ще застанеш там, на прага,
ръце към мене
няма да протегнеш,
няма да ми се усмихнеш
и да ме прегърнеш.
Напразно в чаши
вино съм наляла
и очаквам
с теб наздравица да вдигна.
Другар отново
ще ми е тъгата,
а „Наздраве”
ще си кажа със
сълзата…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наздраве със сълзата - прелест!
  • Тъжен стих!
    Поздрави Ласка!
  • Хубав, тъжен стих!Да сме тъжни, понякога по-умеем
    от обратното!Имам приятелка, която не знае какво е тъга,
    заразителна е в оптимизма си!Радвам се, че я имам!
    Оптимистичен поздрав!!!
  • Много тъжен стих,Ласка....
    Поздрав и прегръдка,миличка!
  • Когато приемем тъгата като "другар",а не като враг тогава ние я превъзмогваме.Така,че тази вечер ще си сама,но не и утре вечер...Поздравления за хубавия стих!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...