Аз навярно нещо съм ти дала,
щом търсиш още мойте листопади.
И докато в тебе съм живяла,
май погубила съм твойта младост.
Ти твърдиш, че вече съм изтрита,
че нищо мое в тебе не остана,
но по ъглите на душата ти, скрити,
малки сувенири от мене слагаш.
Аз вървя, без да се обръщам.
Забравих откъде минава се, за да се върна.
Питаш: "Нали не искаш да се връщаш?"
Не искам. Но искам още нещо в теб да преобърна, ...