Душата ми се губи в мрак,
а сърцето ми те търси пак и пак.
Не иска да повярва, че лъжа си ти,
макар да го боли.
То вярва наивно, смутено
и нощем заспива студено.
Под бледите лъчи на далечната Луна,
то вярва, че ще дойдеш в съня.
Уви, сутрин се събужда разбито,
но и този път страда прикрито.
Не пита "Къде си, защо не дойде?",
защото не иска да те предаде. ...