26 янв. 2010 г., 23:15

Аз, ти и то

941 0 0

Душата ми се губи в мрак,
а сърцето ми те търси пак и пак.
Не иска да повярва, че лъжа си ти,
макар да го боли.


То вярва наивно, смутено
и нощем заспива студено.
Под бледите лъчи на далечната Луна,
то вярва, че ще дойдеш в съня.


Уви, сутрин се събужда разбито,
но и този път страда прикрито.
Не пита "Къде си, защо не дойде?",
защото не иска да те предаде.


Слънцето гали ме с топли лъчи,
но този път не светят моите очи.
Вятърът вее ме студен,
но не го усещам, защото студено е и в мен.


Макар да лъжа, че не чувствам, че не ме боли,
сърцето мъничко се свива и започва плахо да тупти,
защото болката впила е зъби и го оковава,
а страхът на никого, никога сили не дава.


И така свършва тази история,
за мен, мъничкото ми сърце и твоята роля.
Оставям те сам с всички тях,
а аз и то живеем в страх.


Да не бъдем отново наранени
и безвъзвратно загубени -
в лабиринт от чувства и лъжи
сме аз, то и ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Велева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...