Аз тръгвам...
О, не, аз няма да си тръгна!
И няма тук сама да те оставя!
Аз никога не ще забравя
за мириса на топлото ни лято,
когато с тебе двама
мечтаехме и беше всичко свято!
О, не, аз няма да си тръгна,
макар навън дъждът да вее
аромат на стари спомени
по мокрите паважи,
когато с тебе двама
танцувахме и бяхме млади.
О, не, аз няма да си тръгна,
защото в тебе себе си оставям
и в тебе себе си заравям.
О, не, аз всъщност няма да си тръгна,
макар с „До скоро!” днес да те изпращам!
© Велина Todos los derechos reservados