1 jun 2013, 10:24

Аз вече нямам сълзи

  Poesía » Civil
618 0 0

 

Аз нямам сълзи да заплача
за моя български народ.
Макар че истински го тача
и с него страдам цял живот.

Защото цигани и турци
превземат нашата страна,
а  българите, вече старци,
стоят бездушни от  страна!

Свободни сме от сто години;
махнете  още петдесет;
и тоя Преход  се освини-
изобщо не вървим напред!

Не смятам, че сме търпеливи,
а като роби ни е страх...
И другите ни все са криви,
в живота си това разбрах!

О, хитрости у нас се раждат.
В престъпни схеми се плетем!
Но никой тук не се обижда,
взаимно щом се закрадем!


30.10.2011 г. София


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...