Аз нямам сълзи да заплача
за моя български народ.
Макар че истински го тача
и с него страдам цял живот.
Защото цигани и турци
превземат нашата страна,
а българите, вече старци,
стоят бездушни от страна!
Свободни сме от сто години;
махнете още петдесет;
и тоя Преход се освини-
изобщо не вървим напред!
Не смятам, че сме търпеливи,
а като роби ни е страх...
И другите ни все са криви,
в живота си това разбрах!
О, хитрости у нас се раждат.
В престъпни схеми се плетем!
Но никой тук не се обижда,
взаимно щом се закрадем!
30.10.2011 г. София
© Христо Славов Todos los derechos reservados