Животът ми премина
загледана във теб.
Минаваха години
все в този щур копнеж.
Гласът ти обич буди,
а погледът ти – власт.
Друг мъж не ме възбуди
и не разпали страст.
И днес така се мая,
вървя към теб без глас
и стигаме накрая
до коня ни Пегас.
Разменяме в сезони
бял цвят със ранен сняг –
една любов ни гони
на хрътките във бяг.
И колкото да искам
за ден да се спася,
оставам с нея близка,
аз – влюбена жена!
© Елена Todos los derechos reservados